Защо влязоха инспектори в КФН
Съмнения за опорочени обществени поръчки и конфликт на интереси на високопоставени служители в Комисията за финансов надзор (КФН) са сред причините Министерството на финансите да изпрати Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на проверка в независимата институция. Това показват сигнали до финансовото министерство, с които “Труд” разполага. На 18 април инспекторите успяха да влязат в комисията от втори опит, след като на 20 март председателят й Стоян Мавродиев отказа да ги допусне. Историята на проверката в КФН започва с няколко сигнала от началото на 2012 г., изпратени до финансовия министър Симеон Дянков в качеството му на председател на Консултативния съвет по финансова стабилност.
Съмнителни обществени поръчки
В един от сигналите са описани няколко обществени поръчки като класически случаи за заобикаляне на правилата.
В началото на 2011 г. например комисията стартира процедура за извършване на ИТ одит на функционалността и сигурността на ИТ системите. Събирането на три оферти и избор на изпълнител по критерия “икономически най-изгодна оферта” започва със заповед от 10.02.2011 г. Месец по-късно договор за 48 000 лв. без ДДС е сключен с фирма “Мнемоника” АД. През лятото на същата година отново стартира процедура за одит на системите, свързан с първия. Договорът пак е на стойност под 50 000 лв. Съмнението е, че одитът нарочно е разбит на две по-малки поръчки, за да се избегне задължителното по закон провеждане на открит конкурс, когато услугата е за над 50 000 лв.
Няколко месеца по-късно “Мнемоника” АД се появява в друга голяма обществена поръчка - за “Изграждане на цялостно техническо решение посредством обновяване и подобряване на ИТ инфраструктурата на КФН”. Откритият конкурс е обявен през септември 2011 г., след като преди това малка поръчка за техника се проваля. Печели го консорциумът “Ем Ди Сълушънс” ДЗЗД, в който влизат “Джи ди Би Сол” АД и “Мнемоника” АД. Стойността на договора е 360 000 лв. без ДДС. На практика се получава, че една и съща фирма първо одитира системите, а след това подновява ИТ инфраструктурата на комисията. Има и съмнения за ограничаване на потенциалните участници в последната обществена поръчка чрез изискванията на възложителя КФН. Кандидатите са били длъжни да имат определена серия сертификати за качество и сигурност, без да им се дава възможност да представят еквивалентни на посочените сертификати, каквото изискване има в Закона за обществените поръчки.
Меко казано, смущаващо звучи и възлагането на външни консултанти да изготвят устройствен правилник на КФН, както и изменение на вътрешни документи на комисията. Процедурата отново не е публична, защото стойността й е под 50 000 лв. - 49 750 лв. без ДДС. Събирането на три оферти приключва с договор с фондация “Право и интернет”. Следва продължаване на договорите с двама посочени от тогавашния главен секретар на комисията Деница Кирова консултанти към фондацията - Снежана Димитрова Миликина и Ирина Томова. Този път - за привеждане на всички вътрешни документи на комисията с новия й правилник. Със заповед на председателя Стоян Мавродиев от юни 2011 г. обаче част от тази работа е възложена и на вътрешното звено “Финансово административна дейност”. На финала двете външни консултантки са назначени на работа в КФН - Миликина става главен секретар, а Томова - съветник на председателя.
Конфликт на интереси
В сигналите до финансовия министър са цитирани и двама служители на висши длъжности в КФН, назначени от Мавродиев, за които има съмнения за конфликт на интереси.
Единият е Андон Георгиев, шеф на кабинета на председателя. При назначаването му в КФН той е в Съвета на директорите на “Юнайтед Консултинг” ЕАД - дружество, основано през 2000 г. от самия Стоян Мавродиев, което той напуска през 2006 г. Данните в Търговския регистър показват, че собствеността му се мени, сега тя е на офшорна компания, занимаваща се с консултации в областта на данъци, приватизация и т.н.
Според сигнала на проверка подлежи дали има нарушение на Кодекса на труда, според който в държавната администрация не могат да бъдат назначавани лица, които участват в управителни органи на търговски дружества. В закона за КФН обаче няма ограничение служителите й да са в управата на фирми, освен ако са поднадзорни на финансовия регулатор. Според регистрите Мавродиев и Георгиев са участвали заедно в няколко дружества през годините.
Друг “заподозрян” в конфликт на интереси е главният директор на надзорната дирекция в КФН Валентин Гарвански, назначен през април 2011 г. Според данни от Търговския регистър Гарвански притежава 50% от акциите на дружеството “Кепитъл маркетс асет мениджмънт”, като до началото на 2011 г. е бил и в управителния орган. Дружеството е било в ликвидация, с отнет лиценз от КФН, но остава в кръга на поднадзорните на комисията лица до заличаването му от Търговския регистър, което е станало чак на 10 април 2012 г. Според Закона за КФН служители на финансовия надзор не могат да бъдат хора, които имат капитал над 5% - пряко или чрез свързани лица, в поднадзорни компании, участват в управителни и контролни органи и т.н.
Срещу главния директор има и сигнали от поднадзорни лица с твърдения, че “е привързан” към инвестиционния посредник “Кепитъл Маркетс”. Освен съвпадението в имената на двете дружества справка в Търговския регистър показва съвпадение и на част от управляващите ги - Мариана Иванова Миланова и Татяна Ивова Георгиева. В борда на директорите на действащия посредник “Кепитъл Маркетс” е фирма “Грамекс” АД, в чиято управа е Гаро Кехам Мамасян, който е участвал и в управлението на “Кепитъл маркетс асет мениджмънт”.
Какво става в КФН?
В сигналите до финансовото министерство се твърди, че с вътрешни заповеди Стоян Мавродиев на практика е подменил законовия модел на функциониране на финансовия регулатор. За какво става дума? Със серия от вътрешни заповеди той е прехвърлил правомощия на зам.-председателите на комисията, които отговарят за инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор, на главни директори, съветници, главен секретар и началник на кабинета - всички назначавани от Мавродиев и пряко подчинени на председателя. По закон зам.-председателите се избират от парламента и имат силни позиции в КФН с цел цялата власт да не е концентрирана в едно лице - председателя, а решенията да се взимат колективно, като всеки носи ясна отговорност.
Друг проблем според сигналите е, че с месеци се бавят заповеди за санкции или предписания към определени фирми, вече подписани от зам.-председателите. Бавят се и ангажименти, произтичащи от европейското законодателство - например няколко директиви за колективните инвестиционни схеми са въведени с месеци закъснение. В сигналите се твърди, че се размотават и куп стратегии, докладни, изменения на закони и наредби - например на закона за дружествата със специална инвестиционна цел, наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници и т. н.
Твърди се още, че се е влошила защитата на потребителите, въпреки че от средата на 2010 г. има специален член за тази цел - Антония Гинева. Това се потвърждава от одит на Сметната палата, в който пише, че времето за обработка на една потребителска жалба е скочило от 30 дни през 2008 г. на 90 дни през 2010 г.
Междувременно “Труд” научи, че дъщерята на ръководителката на екип от Сметната палата Лилия Бунева е назначена за стажант одитор в КФН точно около приключването на един от одитите - в началото на февруари. От Сметната палата потвърдиха и още вчера съобщиха, че Бунева е отстранена от одитния екип. Ще й се наложи дисциплинарно наказание, а случаят ще се предаде на комисията по конфликт на интереси. Одитът ще се довърши от друг одитор.
Комисията: Не коментираме компромати
Потърсени за коментар от “Труд”, от Комисията за финансов надзор изпратиха писмено следното становище, подписано от пресцентъра на ведомството:
“По повод тиражираните напоследък в различни медии неистини и компромати срещу дейността на Комисията за финансов надзор изразяваме следната позиция:
Комисията за финансов надзор е била обект на четири проверки, включително по темите, за които става дума. В резултат са констатирани блестящи резултати по отношение на трудовата и финансовата дисциплина на институцията, публично оповестени в официалните доклади на Сметната палата.
В този момент също така започна проверка в Комисията и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Въпреки нашето официално становище, че тази проверка е противозаконна, ние допуснахме проверяващите, като по този начин още веднъж заявихме своята отговорност и прозрачност, както и липса на желание да се създават междуинституционални противоборства.
Комисията за финансов надзор, като един от трите стълба на финансовата стабилност на Република България, редом с БНБ и Министерството на финансите, смята за своя първостепенна задача спазването на законите на страната. В тази връзка ние не коментираме компромати и неистини, а разчитаме, че компетентните държавни органи следва да се произнасят както досега, така и в бъдеще, по всички теми от обхвата на нашата дейност.”
Източник: Труд