Цените на винетките са дискриминационни
Годишните винетки да важат за срок от цяла една година (12 месеца) считано дата, която потребителят е избрал, а не до 31 януари на следващата година. Такава поправка на закона е предписала Комисията за защита от дискриминация на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите.
КЗД предписа още цената да бъдат намалени цените на някои винетки за срок под 1 година. Цената на месечната винетка да не надвишава 10 % от тази на годишната, седмичната да не е повече от 5 %, а дневната – повече от 2% от годишната, е предписанието на комисията. Предписва се още и въвеждане на дневни винетки за леки коли (ППС от ІІІ-та категория – под 3.5 тона).
За сравнение в момента месечната винетка за лека кола е 25 лв. или 37.31%, а седмичната е 10 лв. или 14.93% от цената на годишната, която е 67 лв., а дневна винетка няма. Ако промените станат факт, месечната няма да бъде по-скъпа от 6.70 лв., цената на седмичната ще е до 3.35 лв., а дневната – до 1.34 лв., а годишният стикер ще може да го ползва по 12 месеца, независимо в коя част на годината е бил закупен.
Освен това комисията поиска винетните такси да могат да се събират по електронен път, а физическите винетки да се заменят с електронни.
КЗД определи като дискриминационни сегашните цени, валидността на годишната винетка и липсата на дневна за ІІІ-та категория ППС.
Директивата Евровинетка не допуска дискриминацията на потребителите, които ползват пътната инфраструктура рядко, чрез поставянето им в неизгодно положение по финансови или друг начин, заради нередовното ползване на пътищата. Годишните винетки са предназначени за потребители, редовно ползващи пътната инфраструктура и заради това могат да съдържат известна отстъпка, докато краткосрочните винетки са предназначени да задоволят потребностите на тези, които не ползват редовно пътищата, а го правят рядко и случайно. На европейско ниво има стандарти за недискриминация по отношение на съотношението между цените на годишните и на краткосрочните винетки с лимити в горепосочените пропорции,става ясно от становището на КЗД.
Валидността на годишните винетки, ограничена до 31-ви януари на следващата календарна година пък представлява непряка дискриминация на основата на мястото на регистрация на ППС в началото на календарната година, защото няма възможност винетните такси за ППС, внесени в България и пуснати в експлоатация в течение на календарната година, да се валидизират за оптимален едногодишен срок от 12 месеца, се казва в съобщението на комисията.
Комисията счете, че липсва обективно и разумно оправдание за това в аргументите на Министерски съвет и заинтересованите министерства, които се домогваха да докажат, че по този начин се осигурява уеднаквяване с европейската практика и ефективност на контрола за спазване на задължението за заплащането на винетка. Ползвателите на внесените след началото на годината коли нямат алтернатива заради непропорционално високите цени на краткосрочните винетки и де факто са принудени да купуват годишни винетки, които не им дават право на ползване на пътищата за време от една година. Докато редовните потребители, чиито превозни средства в началото на календарната година са регистрирани в България, логично купуват и заплащат годишна винетка, срещу която придобиват правото да ползват пътищата поне за едногодишен срок от 12 месеца.
Комисията отхвърли и аргумента, че сега установената валидност на годишните винетки улеснява контрола.Според заинтересованите министерства това улеснявало контрола, защото контрольорите, ориентирайки се само по художествения дизайн на годишната винетка, можели да установят дали съответното движещо се по пътищата ППС има такава, без да се налага да го спират за проверка. Според тях годишните винетки били най- използваните и по този начин се осъществява по-лесен контрол върху по-голямата част от винетната система, но не отричат, че този визуален метод на контрол на движещите се ППС не се прилага за краткосрочните винетки. Имайки предвид, че винетните такси се заплащат за ползването на републиканската пътна мрежа, т.е пътищата извън населените места, и предвид това, че обичайно разрешената скорост извън населените места варира от 80 до 120 км/ч, отчитайки и размерите на винетния стикер, Комисията подложи под съмнение възможността всеки един контрольор, без технически въоръжено око, да успее да види дали всяко едно от движещите се по пътя ППС има винетен стикер с изглед и вид от този, одобрен за съответната година.
На следващо място, според КЗД този метод не е в състояние да осигури ефективен контрол, защото годишните винетки са едва 33% от продадените винетки, останалите 67% са краткосрочни винетки, за които визуалния метод на контрол е абсолютно неприложим.
Комисията не намира и разумни оправдания за липсата на дневна винетка за леките коли.
КЗД препоръча на Министерския съвет да приеме споменатите промени в нормативните актове и да ги внесе в парламента, както и на Народното събрание да ги приеме.