Как се обжалва електронен фиш на КАТ

Хиляди собственици на автомобили получават по пощата или научават пред гишетата на КАТ и данъчните служби, че са глобени с електронен фиш. Тази мярка срещу недисциплинираните водачи е сравнително нова - действа у нас от 2011 г. Затова както в законите, така и в прилагането им, съществуват дупки, които позволяват наложените санкции да се атакуват успешно в съда, коментира Труд.

"Честитките" на КАТ

съдържат снимка на колата, на която се вижда нейният регистрационен номер и скоростта, с която се е движила. Написани са също датата и точният час, мястото на засичане и допустимата скорост в участъка. Дадено е описание кои разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДП) са нарушени, каква глоба е наложена, банковата сметка или мястото за доброволното заплащане.

Електронният фиш се издава за нарушения, заснети с технически средства - стационарни или мобилни камери с радари. Не бива да се бърка с обикновения фиш, съставян от катаджиите на пътя, когато е спипан водач да върши поразии, за които глобата е до 50 лв., а виновникът не отрича (ако отрича - му се пише акт - б. р.).

Документът със заснетото нарушение се съставя на името на собственика според регистрационния талон на колата. Праща се по пощата с обратна разписка. Получателят има възможност в 14-дневен срок от датата на пристигане на документа да посочи кой друг шофьор е карал колата. Това става с писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, включително и копие на книжката му. Издава се нов фиш на посочения като нарушител, а старият се анулира.

В 7-дневен срок от получаването на "честитката" може да се подаде възражение до шефа на областната структура на КАТ, който има 7 дни да прецени дали да анулира електронния фиш. Посочени са и две основания - ако заснетият автомобил е бил откраднат и обявен за издирване или ако е със специален режим на движение - линейка, пожарна, служебна кола на МВР, НСО и др., движила се с включени сигнални светлини.

Ако автомобилът е собственост на юридическо лице, глобата дължи законният представител. Той може да посочи водача, който съгласно пътните листове е карал колата в конкретния ден и час. Ако заснетият автомобил е на лизингова фирма, задължението по електронния фиш е на лизингополучателя.

14-дневен е и срокът, в който може да се плати само 70% от глобата, наложена с електронния фиш. Например - ако санкцията по закон е за 100 лв., плащат се 70 лв. Ако наказаният обжалва пред съда и фишът бъде потвърден, сумата се дължи в пълен размер. Ако до месец изобщо не се плати, електронният фиш получава статут на наказателно постановление и данните се изпращат в НАП.

Данъчните могат да започнат срещу длъжника процедура по принудително събиране. Но дори това да не стане, по някаква причина - при продажба на имот, кандидатстване за кредит, европейска субсидия и т. н., той може да поиска да си извади бележка, че няма задължения към държавата. Тогава ще получи отказ и, ще - не ще, трябва да погаси задължението си.

Давностният срок за глобите на КАТ е 2 години, а абсолютната давност изтича след 3 години, но към момента това не засяга глобените с електронни фишове, тъй като първите са съставени във втората половина на 2011 г.

Снимат ни към 160 камери

Засега службите на КАТ в страната работят с 24 стационарни и над 130 мобилни камери. През 2012 г. бе приет план до края на 2013 г. само стационарните радари да станат 174, дори бяха посочени местата за монтирането им. Предвидено бе изграждането и на единен център за отчитане на данните. От няколко месеца обаче е ясно, че срокът за изпълнение на тези проекти се удължава до 2015 г. В момента радарите са зачислени на всяка от областните дирекции на КАТ, където се отчитат данните от тях и се съставят електронните фишове.

Пробойните в закона

Една от недомислиците в закона затруднява гражданите, които искат да обжалват. Те трябва да направят това пред съда, на чиято територия се намира камерата. Ако жител на Силистра е пътувал до Гърция и се е прибрал, но е засечен от камера на КАТ в Благоевград, той трябва да измине още веднъж разстоянието от близо 1100 км за отиване и връщане до южния град, за да подаде жалба в местния районен съд.

Друга голяма законодателна небрежност е споменатото по-горе "автоматично превръщане" на електронния фиш в наказателно постановление. Юристите обясняват, че според Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) има много точно изискване върху наказателното постановление да фигурира датата на издаване, както и кой е неговият издател - имена, длъжност и подпис. Липсата на подобни реквизити в електронния фиш водят до съдебни решения, че в наказателното постановление са налице пороци, които няма как да бъдат отстранени. Затова съдът определя документа като невалиден още преди да го гледа по същество.

Недобра формулировка на законодателите също може да доведе до отмяна на електронния фиш в съда.

Член 189, ал. 4 гласи: "При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба." И с невъоръжено око се вижда липсата на една запетая между "нарушител" и "се издава". В този случай изразът "в отсътвието на контролен орган и на нарушител" се тълкува не като вметнат, заграден и от двете страни с по една запетая, а като задължително условие, за да бъде издаден електронен фиш. Така в съда се явяват граждани, които се жалват, че са заснети от мобилни радари, монтирани в автомобили на МВР и управлявани от служители на КАТ. Тоест - контролният орган в случая не отсъства, следователно електроният фиш е издаден в нарушение.

От 2011 г. насам у нас са пуснати по пощите към 350 000 електронни фиша за глоби, надхвърлящи 17 млн. лв., от които са платени към 14 млн. лв. Обжалваните "честитки" са под 2000 и съставляват 0,5-0,6 процента. Но това не значи, че не е нужен спешен преглед на грешките в ЗДП, както и модернизация на ЗАНН и Административно-наказателния кодекс. Още повече, че съвсем скоро КАТ планира да пусне (експериментално вече някои са монтирани - б. р.) нови видове камери, с които да се издава електронен фиш. С тях ще се снимат номерата на коли без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", други ще засичат и изчисляват средната скорост на автомобила в тунел или участък с дължина от 3 до 5-6 км и т.н.

Няма какво да се лъжем - бъдещето е на полицейските камери, а не на катаджията със стоп-палка хранилка. Всъщност - не. Бъдещето трябва да е на шофьорите, които спазват правилата за движение и няма за какво да бъдат снимани и глобявани.