Богоев: Ако ще правим катастрофичен пул, той трябва да е задължителен

Ако ще създаваме катастрофичен пул в България, застраховките, които предлага трябва да са задължителни. Това мнение защити Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ пред експерти, по време на кръгла маса за застраховането на катастрофични рискове.

„На този етап въпросът е дали искаме да има такъв пул или не“, заяви Богоев. Ако решим да създадем такава структура в страната, то основополагащ принцип за нея трябва да е солидарността. Това всъщност е първият фактор, който обуславя създаването на такава схема, защото мотивите за нейното съществуване са социални, каза Богоев.

Солидарният модел може да заработи само при достатъчно голям обхват и масовост, а в Блъгария не бихме могли да япостигнем без елемент на задължителност, според шефа на застраховането.

Богоев напомни, че и в момента има възможност за застраховане срещу катастрофични рискове, но за последните пет години, средногодишно срещу наводнение се застраховат едва 10% от сградите, а срещу земетресение – само 8.5%.

Още една причина за задължителния характер Богоев открива във факта, че у нас има само 2.120 млн. жилищни сгради, а жилищата са малко над 3 милиона общо. Това е далеч по-малка съвкупност, отколкото над 8-те милиона жилища в Румъния, където вече действа такава схема.

Друг е въпросът как да обясним, че това не е нов данък или придадък на данък сгради, каза Богоев. На хората трябва много ясно да се обясни, че това е ресурс, който би му помогнал да излизи много бързо от евентуално бедствено положение. Освен това трябва на всеки да е ясно, че тази застраховка ще покрива онова имущество, което осигурява съществуването на човека и семейството му. Не става въпрос за луксозното обзавеждане, градината, земеделската земя или заведението в гаража, това са други типове застраховки, които трябва да се правят в застрахователните компании, обясни Богоев.

Трябва да има и строг контрол, за което съществуват множество подходи. В Румъния например законът категорично казва, че който няма застраховка няма да получи никаква финансова подкрепа от държавата. Единственото, на което ще може да разчита е хуманитарната помощ - храна, вода, медикаменти пр. Може също така да се иска представянето на полица, когато някой иска определени административни услуги, както и да се предвидят санкции за кметовете, които не осъществяват контрола.

Без откази на обезщетения

Катастрофичния пул няма да отказва обезщетения, заяви още Богоев. Щом има наводнение – първо ще се плаща, а след това се търсят причините за него и дали има човешка грешка, категоричен бе шефът на надзора. Социалните мотиви не допускат дебат за това дали има застрахователно събитие и дали собственика е положил грижите на добър стопанин, за което може да се откаже плащане по обикновена застраховка.

Превенция

Една от първостепенните съпътстващите ползи от задължителното застраховане срещу катастрофични рискове е именно задължението на пула да да извършва превантивни действия, с които да намали възможните щети от евентуалните бедствия и аварии. Тук дори може да сепредвиди инвентаризация и оценка на риска по отношение на водоемите и речните корита, според Богоев.

Публично-частно партньорство

Катастрофичният пул следва да се организира на база на публично-частното партньорство, смята още Богоев. Не може например да се смята, че тази организация ще назначава хора, които да оценяват щети и да завеждат и обработват претенции. Това би трябвало да бъде работа на застрахователите и посредниците.

Независимо от нивата на отговорности обаче, безспорно държавата ще си остава гарант за изплащането на предвидените суми.

Детайли

Земетресенията, наводненията и свлачищата са трите риска, които са покрити от катастрофичния пул в Румъния. Те вероятно ще залегнат и в основата на подобна схема в България. Това и много други аспекти обаче са детайли, които трябва да се обсъждат след като се вземе принципно решение за организирането на пул, заяви Богоев.

На този етап обаче той застана зад идеята, че при изчислението на премията трябва да се излезе от детайлната актюерска логика, каквато прилагат застрахователите, а за основа трябва да се вземе данъчната оценка на имуществото. Общата данъчна оценка на жилищните сгради в България е малко над 60 млн. лв., уточни Богоев.

На прима виста според него трябва да се предпостави, че участието в пула ще е задължително за физическите лица, но тепърва би се стигнало до дебат дали в него да не се включат обществени и друг тип сгради.